07 февруари 2009

Първа част на моята история

Преди години имах проблем с черния дроб. След месец в болница, биопсия и десетки изследвания все още докторите нямаха отговор. В казармата влезнах 90 кила, излеснах под 70 след година и половина. Падна се куцо време - 1996-1997 - криза, немотия и мизерия. Три дена след излизане от казармата вече бях студент, а след 1 месец вече бях работещ на пълен работен ден студент, редовно обучение. Но това да нося няколко дини под една мишница никога не ми е пречело. Постепенно с годините леко нашишкавях. За четири години качих 20-на кила (вече сме 2001-ва) и след един херпес зостер на челото си пуснах разширени кръвни изследвания и доктора, брат на моя позната, ми препоръча да отида да ме прегледа и чернодробен такъв. Е както писах месец ми точиха кръв и урина - единственото което установиха е, че имам повишени нива на цитомегаловирус и черният ми дроб е омаслен 90%.

По-смешното е, че три години по-рано бях ходил специално на лекар за черния дроб, изследваха ми кръвта, ехограф правих и доктора е зачертал повишение нива на чернодробните ензими, но нищо друго не ми предписа и каза. Т.е. възможно е било още тогава да овладеем положението, но както редовно се случва в БГ - не съм случил на доктор!

След чернодробните и други перипетии се сблъсках с проблема със спермограмата. Вече след 7 години мога отговорно пред себе си да заявя, че при докторите, като при всяко племе, има мърша!!! Почти всеки път когато съм ходил с проблем, не са правени адекватно необходимите изследвания за да се вземе правилното решение. Независимо какъв е проблема. Именно поради тази причина - се научих две неща:
  • при поставяне на диагноза проверявам всичко надлежно в Интернет, от където си повишавам здравната култура и може и да съм полезен на приятели и познати
  • задължително, ако е смущаваща и плашеща диагнозата търся второ мнение от друг специалист, в повечето случаи без да му споделям, че съм ходил при друг доктор
Лекарското съсловие е много солидарно. Никога няма да чете публично, че лекар е объркал нещо. Да на четири очи се плюят един друг, но по телевизия, медии и радио са солидарни и винаги са оправдани. А е нормално човек да греши, нормално е да има и "куци коне" в професионалните среди на докторите. Не може всички да са идеално знаещи, безгрешни, с максимален опит и да обновяват знанията си през целия живот. Напротив - повечето доктори се отнасят към пациентите си небрежно, не изпипват нещата всеки път максимално подробно и в 90% от случаите предписвайки лекарство се водят от правилото - "Лекарство-Дистрибутор-Производител-Комисионна".
Няма лекар, които да не е бил посещаван и да не е на неформален щат към някой от производителите на лекарства, услуги и други медицински средства. На всички им се предлага добре известната комисионерска схема "Така и така идват болни, изписвайте им от нашето лекарство, а ние предлагаме няколко начина да се отблагодарим". Дали ще е екскурзия, директна комисионна, телевозор, компютър и какво ли още не - няма значение. Важен е принципа и мотивите за действие - а те не са прозрачни и се водят единствено от печалбата. И защото лекарите като цяло са прецакани от Здравната система, взимат малко пари, работят много - те са принудени да поддадат на изкушението и да им капе от всяка рецепта или изследване, което изпишат или пуснат. Но принудата е привидна - те са хора и независимо каква е икономическата им среда и състояние, те сами правят своят избор. Но Господ няма да ги забрави и ще ги накаже. Не случайно няма да видите нито един щастлив доктор - я близък ще се разболее фатално, я той самият ще се разболее от това, което лекува и ще е обречен да се мъчи, но да не може да се оправи.

Друг сериозен проблем, който съзрях, е изключителната първобитност на системата на обмяна на новости, знания и технологии. И това не е само в България, повсеместно е в цял свят. Лекарите учат много - както по обем, така и по продължителност. След това специализират, профилират се и работят. Но тяхната наука е много динамична. Не е като на ахритекта или водопроводчика или електричара. Непрекъснато се откриват нови и нови болести, лекарства, въобще нови неща за човешкия организъм, функционалността на органите и т.н. Защото които си въобразява, че дори и на най-голямото светоло-лекар в дадена област всичко му е ясно - жестоко се лъже. Колкото и добре да е профилиран един доктор, човешкото тяло е достатъчно сложен организъм и оправянето на един проблем в 99% от случаите създава или засилва друг. Дали веднага ще го разберем не е сигурно, но че ще ни се върне тъпкано пиенето на антибиотик днес в бъдещето - това е необратимо.

Най-хубавото на машинката с простото име човек е, че тя е жилава и лесно се адаптира. Затова и е доминант на планетата Земя. Организмът на всеки от нас е достатъчно добър и умен сам да се лекува, настройва, изчиства и регулира. Но от другата страна на това уравнение седи човешката психика, също важен фактор. Упоритост, безрасъдство, мързел, лакомия са все екстри на тази част от нас. И в един момент тялото ни му писва да се занимава с експресни ремонтни дейности и временни решения, дето остават за постоянно. В този вълшебен момент се пускат аварийките и попадаме в ръцете на докторите. И дупе да ни е яко какво ще излезне след това. Защото един път като се пуснем по пързалката с лекарствата, операциите, интервенциите докато се осъзнаем се оказва, че това не е пързалка, а виенско колело от което няма лесно слизане. А пък в крайна сметка това не е и виенско колело, а едно затворено колело, и ние като мишчици тичкаме и все не стигама края.

Та за докторите говорех - не четат бе хора. Вярват си, че всичко са изучили, че светът е до колене и не е нужно повече да се образоват. А от както има Интернет светът е толкова малък. Вярно - повечето неща в Интернета са лъжи, измами и забавление, но ако наистина си специалист ще ровиш, ще четеш, ще сравняваш, ще питаш, ще бъдеш активен и ще трупаш опит. Но трябва време, желание и езици. А това липсва. Какво го замества? Амо заместват го семинари, лекции, презентации и в най-редки случаи - специализация в чужбина. Да на пръв поглед това може да ви се види ОК. Но тъжното тук е, че повечето семинари са спонсорирани от фармацефтичните фирми, лекторите са разбрали-недочули и обясняват неразбрани неща, а международните специализации са си жива разходка и шопинг, с два-три дена гледане на видео материал по темата и слушане на доклади. Истинска специализация където да изкараш две години в наистина водеща клиника и велико светило, да лъскаш плочките, да асистираш, да ровиш и четеш и накрая да пипнеш - са толкова малък брой, че уви - не се завръщат в страната ни да работят за 500-700 лева ... ако имат късмет.

Затова аз съм се научил да чета и ровя. И резултата не закъсня. Вече без да слушам докторите, със самолечение, нагласа и желание съм със 7 пъти по-добри резултати. И още мърдам, усмихвам се и споделям знанията.

Няма коментари:

Публикуване на коментар