05 февруари 2009

Признай пред себе си

Тук ще опиша моето първо голямо предизвикателство. Да си мъж не е толкова просто колкото изглежда. Но пък май истината е, че каквото си го направиш - това е.

Аз съм избрал в живота да бъда ужким подреден човек. Училище, казарма, университет и паралелно работа. Забавления до дупка в младежките години и след това кротко да се примиря и да намеря половинката, която да запълни липсващите обич и страст. Половинка с която да създадем семейство, дом, поколение. Е животът е прекалено просто нещо и точно затова лесно се обърква и никога не е по план.

Винаги съм успявал в начинанията, които съм започвал. Да не съм бил отличник и гении, но установих, че с много желание и напъване всичко може да се постигне. Бачкал съм всичко - от хамалин на Илиенци, до търговец на книги, и вафли Мура на Магура 1991-ва продавах, и хладилни чанти сглобявах. Е и по специалността - компютри ми се отдаде да работя. Започнах от 163 лева (то тогава бяха в хиляди) и до миналата година ми се случваше заплатата да стига до 10 хиляди на месец.

Винаги съм се стремял да правя добро и лошо никому не съм сторил. Помагал съм на щяло и нещяло, научил съм стотици хора на това което знам. Обаче миналата година чукнах 32 и се замислих: Абе братче, какво направи за теб, за твоята любима и твоите близки през тези последни 10-на години? Майната им на подаръците, изненадите и успехите. Какво съществено направи? Какво направи за най-чаканата от всеки родител вест, а именно - очакваме внуче? Колко внимание обърна на съпругата и чу хриповете и за бебе?

Е не е да съм направил нищо. Но както ще се убедите, колкото и да съм направил - не е било достатъчно, т.е. винаги може повече и не трябва да се отказваме.

Един месец преди сватбата в Медицинска академия ми откриха проблем с черния дроб. Цитомегаловирус, стеатоза дрън-дрън. Но тогава за пръв път проф. Протич, ендокринолог, ме накара да дам материал за спермограма. И в заключение ми казаха - докато не ти се оправи дроба и вируса на затихне - не е добре да правите деца с жена ти. Беше април 2002-ра и както се казва кой ти гледа в тая жега такива новини. Е след 3 месеца вече усетих както се казва четвъртития как ми ръби отсякъде.

И от тогава наливам пари, време и нерви в системата. Още първия път, като отидох при Кацаров вътрешно в себе си бях убеден, че в мен е причината да не можем да направим бебче по естествен начин. И когато това е първично усещане, то обикновенно е вярно. Опитах се да убедя и жената - но тя като заклета пушачка и вечно на диети имаше своя теория. Че тя е виновна. А не беше така ... и все още не е така.

Виновен съм аз. Виновен съм, че безотговорно съм се държал с тялото си. Ял съм боклуци, не съм спортувал, не съм се движил достатъчно. Не съм се грижил за психиката и съм се оставил стреса и ежедневието да вземат връх. И си признавам. Тук пред теб. И си мечтая и ти да се замислиш. Да пречупиш мъжкото и първичното, че ние сме силния пол. Че не може ти, като мъж, съпруг, партньор да си безгрешен. Да си Бог и Цар на всички земни калбета. Защото ти ще можеш да си Властелин на своето щастие само след като намериш време да прмениш начина си на мислене, действие и помъдрееш. И когато бъдеш наравно с твоята съпруга в борбата за оцеляване на семейството ви.

Много пъти съм си казвал - а може би докторите грешат, не съм аз виновен. Жената е виновна, що ли да не я сменя? Или да пробвам чуждо, пък току виж стане. Дори съм имал случай лекар да ме посъветва да кръшна и ако стане "да му мисля после за разводи и тия ми ти работи".

Аз съм си избрал съдбата да се боря и това да е заедно с моята любима. Осъзнал съм, че парите не купуват нито здраве, нито щастие, нито приятели. Въобще нищо ценностно и непреходно не може да се купи, замени и продаде. И докато всеки от нас не се открие пред себе си, не се замисли и не поплаче, няма да намери хармония в действията и постъпките си. А чак след като намери онази човешка хармония в собсвения си живот и здраве, чак тогава можем да търсим хармонията в семейството, обкръжаващата ни среда и обществото като цяло.

Спрете за секунда. Застанете пред огледалото. Поемете въздух и се погледнете очи в очи с вашия брат-близнак. Не мислете за нищо друго. Само се замечтайте и след това премислете наум какво сте променили и направили за да постигнете тази мечта. Успех и до скоро!

Няма коментари:

Публикуване на коментар